Мило момиче с име на цвете,  Вече си достатъчно голяма, за

Мило момиче с име на цвете, 

Вече си задоволително огромна, с цел да знаеш, че българите не сме като страната. Ако зависеше от нас, за разлика от нея, ние не бихме те оставили сама в Баку. С празни джобове и без треньор.

За нас, твоите сънародници, няма значение дали на следващия ден ще победиш или загубиш на финала. Понеже към този момент сме се издули с горделивост по тебе и нищо не може да промени това. Покрай теб гледахме шах с гладно внимание все едно се точи ракия. Като видиш майка ти и татко ти им кажи, че ти към този момент си освен тяхно дете, само че и на България. Отечеството, не страната.

Иначе тя, страната, услужливо ще се появи в този момент. Разни политици ще стартират да се нареждат продуктово към теб. Като досадния топ на рускинята през днешния ден. Но умерено, момиче с име на цвете, ние знаем: триумфът към този момент е налице и си е персонално твой. Въпреки, а не с помощта на страната. 

Нургюл, ти си в действителност сияйна роза, поникнала на българската земя. И ще продължаваш да очароваш публиката на международните конгреси по шах.

Но на следващия ден е ден за бодлите, Нургюл. Покажи ги и вземи това, което през днешния ден видяхме, че заслужаваш. Заради теб. Ние към този момент спечелихме.

*Коментар на Мартин Табаков, лекар на политическите науки